Jun 22, 2020, 3:28 PM  

Буркан с целувки

  Poetry
1.6K 0 3

Някои пестят в буркан парички,

други пък във него светулки си ловят. 
Аз събирам си в буркан целувки
и кътам свидно детския си свят! 
Всяка сутрин си добавям точно две! 
Първата от мама, щом веднага стана, 
а втората от тате, за добричкото дете. 
След това затварям хубаво буркана
и го гушвам здраво с двете си ръце! 

 

Днес незнайно как, счупи се буркана
и целувките по пода разпилях.

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат.

В гърлото ми сякаш бучица застана
и веднага след това с глас се разревах!
При мен дотича бързо мама
и попи сълзите ми с уста. 
Каза, че това не е беда голяма, 
защото всъщност, 
бурканът със целувки е в моята душа! 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

The work is a contestant:

8 place

Comments

Comments

  • Анна, благодаря Ви за разбирането! Не съм разбрала правилно.
    Иван, благодаря Ви! 🙏
  • Условието е да включите или някоя от строфите в произведението си или да сложите някоя от тях като мото. Съветвам ви да редактирате за да не го дисквалифицирам. Вероятно просто сте пропуснала да добавите мотото.
  • Успех в конкурса!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...