22.06.2020 г., 15:28  

Буркан с целувки

1.6K 0 3

Някои пестят в буркан парички,

други пък във него светулки си ловят. 
Аз събирам си в буркан целувки
и кътам свидно детския си свят! 
Всяка сутрин си добавям точно две! 
Първата от мама, щом веднага стана, 
а втората от тате, за добричкото дете. 
След това затварям хубаво буркана
и го гушвам здраво с двете си ръце! 

 

Днес незнайно как, счупи се буркана
и целувките по пода разпилях.

Спънах се! Бутнах буркана с целувки.

Те разпилени по пода лежат.

В гърлото ми сякаш бучица застана
и веднага след това с глас се разревах!
При мен дотича бързо мама
и попи сълзите ми с уста. 
Каза, че това не е беда голяма, 
защото всъщност, 
бурканът със целувки е в моята душа! 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

  • Анна, благодаря Ви за разбирането! Не съм разбрала правилно.
    Иван, благодаря Ви! 🙏
  • Условието е да включите или някоя от строфите в произведението си или да сложите някоя от тях като мото. Съветвам ви да редактирате за да не го дисквалифицирам. Вероятно просто сте пропуснала да добавите мотото.
  • Успех в конкурса!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...