Бурята дойде, градът го помрачи,
пороят го обзе, не може да мълчи,
живите души, нейде те се скриха,
под терасите на блок, котка, куче се свиха.
Гръмотевици и мрак, в тази буря лятна,
града огромен пак, млъкна и притихна,
дъждът пороен силен, скоро беше спрял
и слънцето бавно, отново то изгряло.
Усещаше се хладина и беше тихо, пусто,
след още време, тъмнина, щеше да се спусне,
природата непоклатима, пред нея е безсилен,
всеки човек и живинка, към нея е смирен.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up