БУРЯ
буен вятър се изви,
но за кратко, с този вятър
отиде надалече ти.
Блесна кат светкавица внезапно,
и душата в мене озари,
но дъжда със хладни капки
огъня в мене огаси.
Вятърът отнесе те далече,
и навред разнесе пепелта,
чувствата размесени със сълзи,
стъпка ти безмилостно в калта.
© Марина Кавалова All rights reserved.