БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак.
Дърветата с клони до земя се кланят -
за милост се молят, покой да им даде,
а тя сякаш взела от вулкана пламък,
бучи, трещи, стене, яростно реве.
Дъждът на талази из ведро се лее,
с него вятърът прави каквото си ще.
Човекът се пита как ще оцелее,
буря страшна някога няма ли да спре?
© Анка Келешева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
