БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак.
Дърветата с клони до земя се кланят -
за милост се молят, покой да им даде,
а тя сякаш взела от вулкана пламък,
бучи, трещи, стене, яростно реве.
Дъждът на талази из ведро се лее,
с него вятърът прави каквото си ще.
Човекът се пита как ще оцелее,
буря страшна някога няма ли да спре?
© Анка Келешева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
