Буря
БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак.
Дърветата с клони до земя се кланят -
за милост се молят, покой да им даде,
а тя сякаш взела от вулкана пламък,
бучи, трещи, стене, яростно реве.
Дъждът на талази из ведро се лее,
с него вятърът прави каквото си ще.
Човекът се пита как ще оцелее,
буря страшна някога няма ли да спре?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
