БУРЯ
Облаци дъждовни небето забулват.
Земята захлупват с оловен похлупак.
Светкавици блясват, в миг тайни разбулват.
Гъмнее пак всичко във вечерен полумрак.
Дърветата с клони до земя се кланят -
за милост се молят, покой да им даде,
а тя сякаш взела от вулкана пламък,
бучи, трещи, стене, яростно реве.
Дъждът на талази из ведро се лее,
с него вятърът прави каквото си ще.
Човекът се пита как ще оцелее, ...