Къде отиваш, моя обич ненагледна,
кога ще видя твоята усмивка бледна,
знаеш ли, сърцето ти за мен гори,
повярваш ли - ще ме откриеш ти.
Моята сълза по пътя ще те води,
за да откриеш мен и моето сърце,
знай, че непрестанно ще те чакам
и с пръсти името ти бавно ще изписвам.
© Никола Диманов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
