Бях ли?
Бях ли пролетта в очите ти,
с полъхът на вятър нежен?
Бях ли лятото в сърцето ти,
мен ли ме изпя във песен?
Бях ли есента в душата ти,
във очите с есенния дъжд
и отронена в дланта ти,
бях ли... или била съм лъх?
Дъх от виното изпито,
светлинка от блясък огнен,
днес не знам дали била съм,
ала пазя в мене спомен...
Зимата във теб не бях,
за да стопля твоите длани,
любовта си пропилях...
във въпросите неразгадани.
Бях ли? Вятърът не пита...
Онемях от думи сложни.
... И последно... не успях.
Но поне била съм себе си!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
