Бях прах
Прахът ми
се разпръсква
като кръв,
която иска
да вдиша
онези
забравени
копнежи.
Прахта на вчерашния ден лети
и аз със нея
се губя някъде, където:
ще полепна,
ще се впия,
ще закрия
влажните си, парещи клепачи,
а мокрите прашинки ще изплача.
Дали не мога с кърпа да избърша
задавеното с прах,
забравено дихание…
Дали ще пърхам аз тогава,
или напразно вдишвам
минало,
свършено,
издишано,
пръснати,
несбъднати,
мечти…
Дали... ще ми остане време
изгубеното да отсея,
прашинка
по
прашинка,
преди да си отида.
Дали ще има кой да кихне
от спомена за мене.
2010 г.
© Невена Григорова All rights reserved.
