Бях щастлива, за малко бях щастлива!
Видях те. Добре си, моя любов.
А, после това щастие подарих го на децата.
Рисувах със цветни боички по техните лица,
подарих им дъгата и дъгата в очите им съзрях.
Пеперуди рисувах, котенце, калинка и цветчета,
А едно дете ми заяви: „На мене нарисувай череп!“
-Череп ли? Защо точно череп? – Попитах.
А момчето ми отвърна: „Таекуондо тренирам аз.“
Бях щастлива, за малко бях щастлива!
Видях те. Добре си, моя любов.
Знаеш ли? Не само ти се криеш зад стъкло…