Бял до прекрасност
Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.
Белотата за честните е състояние,
а останалите я свързват със студ.
Побеля ми главата( без оправдание),
макар да съм зачервен от труд .
Бели мечти и светло бели надежди
са разстлани пред мойте очи.
Белотата е истинско презареждане
с бели пари за черни дни.
Кой дели белотата за тоз и за оня?
Тя е зрънце от шарен калейдоскоп.
Бели ангели в мен, черни дяволи гонят
в беловлас, беладжийски, беловластен живот.
Бели листи събират чернобуквени думи.
Върху бялото значи, моят спомен лежи.
Да разделяш снега е същинско безумие.
Аз съм бял до прекрасност и съм с черни очи.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
