valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
3.01.2019 г., 14:14 ч.

Бял до прекрасност 

  Поезия
351 1 2

 

Разделиха снега за бедни и за богати.
Бог, като го праща, сигурен съм, не го дели.
Белотата за всички е еднакво изпратена.
Върху нея обаче, всяка следа си личи.

 

Белотата за честните е състояние,
а останалите я свързват със студ.
Побеля ми главата( без оправдание),
макар да съм зачервен от труд .

 

Бели мечти и светло бели надежди
са разстлани пред мойте очи.
Белотата е истинско презареждане
с бели пари за черни дни.

 

Кой дели белотата за тоз и за оня?
Тя е зрънце от шарен калейдоскоп.
Бели ангели в мен, черни дяволи гонят
в беловлас, беладжийски, беловластен живот.

 

Бели листи събират чернобуквени думи.
Върху бялото значи, моят спомен лежи.
Да разделяш снега е същинско безумие.
Аз съм бял до прекрасност и съм с черни  очи.

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно,образно,метафорично,с много истини!Да се раздели снега....и тъжно и забавно!А бялото е символ и на прекрасност и на чистота и невинност.докато не се омаскари...
  • Колко красиво! Белотата е състояние на духа! Чудесни метафори! Поздравления!
Предложения
: ??:??