Aug 19, 2008, 12:43 PM

Бял гълъб

  Poetry
836 0 2

Бял гълъб при мене долетя
и бавно размаха крила,
протегнах ръка да го погаля,
а той сякаш подаде мъничката си глава.

За минутка на ръката ми стоя
и усетих как сърцето му тупти,
после нависоко отлетя
заедно с моите мечти.

Гълъб бял с вятъра лети
и носи нашите мечти,
света ще обиколи
да вдъхва надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ида All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...