Бяла душа
БЯЛА ДУША
Сред дълбоките нощи, облечени в черно,
там погребвам аз черните дни.
А миражите бели ме прегърнали вярно,
все остават си бели мечти.
Клета циганска орис...! Да молиш съдбата
за пощада от черна злина.
И когато край тебе чернее живота,
да останеш със бяла душа!
Щом душата е бяла и мечтите ти бели,
неизменно ще дойде денят,
в който черните нощи ще посрещнат завидно
утро бяло и светла зора.
В който ти ще успееш да прегърнеш спокойно
хляба бял с свойта черна ръка.
Без да мислиш, че днес си откраднал,
да нахраниш жена и деца.
Ще се сбъднат мечтите, остарели от дните,
ще възкръснат за миг от съня.
Ще ликуваш от радост, че си имал богатство -
една чиста и бяла душа!!!
© Кирил Петров All rights reserved.
