11.09.2010 г., 8:58 ч.

Бяла душа 

  Поезия » Гражданска
1108 0 7

 

 

 

БЯЛА ДУША

Сред дълбоките нощи, облечени в черно,

там погребвам аз черните дни.

А миражите бели ме прегърнали вярно,

все остават си бели мечти.

Клета циганска орис...! Да молиш съдбата

за пощада от черна злина.

И когато край тебе чернее живота,

да останеш със бяла душа!

Щом душата е бяла и мечтите ти бели,

неизменно ще дойде денят,

в който черните нощи ще посрещнат завидно

утро бяло и светла зора.

В който ти ще успееш да прегърнеш спокойно

хляба бял с свойта черна ръка.

Без да мислиш, че днес си откраднал,

да нахраниш жена и деца.

Ще се сбъднат мечтите, остарели от дните,

ще възкръснат за миг от съня.

Ще ликуваш от радост, че си имал богатство -

една чиста и бяла душа!!!

© Кирил Петров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??