Бяла раздяла
-----
През облаците плува белота,
по-бяла и от мислите за тебе!
А вятърът, с безсрамна голота,
в косите ми плете отровен гребен.
След писъка на чайките летях,
взривена в кухината на китара.
Разбрах, че си отиваш. Твоят смях
лудува във ума, болящ от старост.
А залезът е толкова червен,
че сякаш съм му вляла от кръвта си!
Охлаждат се невидимо през мен
опърлени, върхарите в житата...
Обичам те и знам, че съм клише,
загнездено във страници и думи.
Но ангелът ми слезе предрешен
с рога, лъжи и тъжни адски глуми.
Сълзата предразделно ме тресе,
премятам се - без бряг самотна риба.
Ще влача съществуване на псе,
останало през зима без колиба...
-----
© Станислава All rights reserved.
