Бяла следа
Заваля !
Стъклени парцалчета
се натрупаха върху стрехата.
Сякаш е дантела изплетена
от снега.
Белота оцвети света,
бяла е и моята дъга.
Тишина!
Вървиш ли, оставяш следа!
Върху нея и снега!
Нощите са светли
и зимата си има своята
Красота!
Огън свети в жарта.
И спомени навява
за Дома и младостта!
© Мина Конарова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
