Nov 20, 2005, 12:56 PM

Бяла стая 

  Poetry
763 0 2

Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае

отварям си очите – пред мене бяла стая

и толкова е тихо, че чувам своя шепот...

шепот ли казах?..та устните не трепват.

 

И болка е сковала умореното ми тяло

разпадам се на части..не съм ли вече цяла?

Боботят апарати във ритъм, не пропускат,

и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...

 

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??