Nov 20, 2005, 12:56 PM

Бяла стая

  Poetry
927 0 2

Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае

отварям си очите – пред мене бяла стая

и толкова е тихо, че чувам своя шепот...

шепот ли казах?..та устните не трепват.

 

И болка е сковала умореното ми тяло

разпадам се на части..не съм ли вече цяла?

Боботят апарати във ритъм, не пропускат,

и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...