Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае
отварям си очите – пред мене бяла стая
и толкова е тихо, че чувам своя шепот...
шепот ли казах?..та устните не трепват.
И болка е сковала умореното ми тяло
разпадам се на части..не съм ли вече цяла?
Боботят апарати във ритъм, не пропускат,
и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...
© Зл Павлова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
