Nov 20, 2005, 12:56 PM

Бяла стая 

  Poetry
824 0 2
Съзнанието ми е будно, но някъде блуждае
отварям си очите – пред мене бяла стая
и толкова е тихо, че чувам своя шепот...
шепот ли казах?..та устните не трепват.
И болка е сковала умореното ми тяло
разпадам се на части..не съм ли вече цяла?
Боботят апарати във ритъм, не пропускат,
и пак притварям клепки и нищичко не чувствам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Random works
: ??:??