Отронва се сълзата на нощта -
безкрайно чиста капчица надежда.
Потъва в езерата на съня,
очите ми във нея се оглеждат.
Усещам топлината ти във мен, ...
Ревнувах те... защото те обичам,
но ти недей се възгордява!
Не вярвай, че след теб ще тичам,
щом пак навън си до забрава...
Красивите жени, знам, твоя страст са, ...
Пияна съм от твоето „Обичам те“,
във този миг и времето е спряло,
искам те, бленувам те, изричам те,
като магия си, изгаряш мойто тяло.
В очите ти оглеждам свойта същност, ...
Понякога не искам да мечтая,
когато нищо пак не трепва във душата.
Началото не виждам... идва края,
а гостенка потропва – самотата.
Отворя ли ù, няма да си тръгне - ...
Пред твоето мълчание притихвам,
зазидана от студ и грозота,
опитвам да наперя път, но стигам
единствено крещяща самота.
Ръцете ми - от камъни издрани, ...
Сред тишината уморено крача,
загърбила досадната гълчава,
обгърната от ласките на здрача.
Дълбаят стъпки - следи оставят.
А, уморен, денят след мен се влачи, ...
Под стъпките ти скърца есента,
а вятърът в косите ти прелита
с ухание на тиха самота,
посреща те денят и те помита.
Пълзят мечти във всякакви посоки ...
Във мислите втъкавам твойте думи
и давам им специален цвят,
красив килим изплитам помежду ни,
прегърнала съм целия ни свят.
Пристъпвам тихичко по него, ...
Вълна обля очите ми в нощта
и ослепях, макар за миг,
проряза като с нож една душа,
дори и не отроних звук... ни вик..
И всичко се стопи... и опустя, ...
Докоснах с пръсти свободата -
ефирна, мека тръпнеща коприна
и ток премина бързо по ръката -
усетих как дойде... и си замина...
Продадох си душата - не повярва. ...
От върбовите клонки сътвори легло,
в което да положиш любовта,
раздавай ти на всекиго добро
и любовта ти няма да е днес сама.
Построй чешма, с природата се слей, ...
Едно малко слънце тупти в моите ръце
в очите му виждам целия свят
сбрал обич и нежност в мойто сърце
прави живота ми с чудеса богат.
Щедро пак към мен пръсти протяга ...
