Sep 12, 2009, 10:37 PM

Бяла съм

  Poetry
792 0 5

                 

               Бяла луна осветява града,

               бяла луна, самотна луна.

               Бяла нощ е легнала над мене,

               бяла нощ, студена нощ.

               Бели коне препускат в полето,

               бели коне, чужди коне.

               Бели огньове палят овчари,

               бели огньове, далечни огньове.

               Бели ветрове тънко песни пеят,

               бели ветрове, неспокойни ветрове.

               Бели моми тъжно си хоро извиват,

               бели моми, самодиви моми.

              

               Бяла душата ми до смърт е ранена,

               бяла душа, изгоряла душа…

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Пенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...