Бяла луна осветява града,
бяла луна, самотна луна.
Бяла нощ е легнала над мене,
бяла нощ, студена нощ.
Бели коне препускат в полето,
бели коне, чужди коне.
Бели огньове палят овчари,
бели огньове, далечни огньове.
Бели ветрове тънко песни пеят,
бели ветрове, неспокойни ветрове.
Бели моми тъжно си хоро извиват,
бели моми, самодиви моми.
Бяла душата ми до смърт е ранена,
бяла душа, изгоряла душа…
© Веселка Пенова Todos los derechos reservados