Nov 28, 2007, 4:43 PM  

Бяло

  Poetry
1.5K 0 5

                                     

 

                                   БЯЛО

                                 

            Белотата отвоюва обратно

            превзетите от слънцето територии.

            Плъзва бавно и безшумно нощем.

            Стича се с водните капки.

            Бърза напред и нагоре, и надолу...

            И един ден се събуждам съвсем бяла.

                                  

            Няма и следа от летния ми тен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...