Nov 28, 2007, 4:43 PM  

Бяло

  Poetry
1.5K 0 5

                                     

 

                                   БЯЛО

                                 

            Белотата отвоюва обратно

            превзетите от слънцето територии.

            Плъзва бавно и безшумно нощем.

            Стича се с водните капки.

            Бърза напред и нагоре, и надолу...

            И един ден се събуждам съвсем бяла.

                                  

            Няма и следа от летния ми тен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...