Nov 28, 2007, 4:43 PM  

Бяло

  Poetry
1.5K 0 5

                                     

 

                                   БЯЛО

                                 

            Белотата отвоюва обратно

            превзетите от слънцето територии.

            Плъзва бавно и безшумно нощем.

            Стича се с водните капки.

            Бърза напред и нагоре, и надолу...

            И един ден се събуждам съвсем бяла.

                                  

            Няма и следа от летния ми тен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....