rudin (Иван Христов)
858 1444
Oct 22, 2013, 9:05 PM

Бяло и черно 

  Poetry » Other
387 0 4

От писъка ни пръв, млеко засукли,

правата си над майките щом връчим,

купуват ни дрънкулчици и кукли,

обгрижват ни и цял живот се мъчат.

 

И детството ни светло преминава

в игри край тях под майчините ласки

и някак неусетно възмъжава

в представите ни бъдещето ясно.

 

Под белите забрадки наш'те майки –

и черни – синове като погребват

по битки, след засади и при хайки –

крило орлово те над нас разперват.

 

За внуците, за стоката се грижат,

спокойни да сме в клатещото скеле

и раните като вълчица ближат,

сънуват ни във топлото постеле.

 

По светлото или по тъмни нощи,

жените за мъжете се кахърят.

Замесват хляба ни в брашнени нощви

и рано кравите доят в яхъра.

 

Една е майката. И все я има

във мислите ни – бели или черни.

Тя бди над нас – любяща и незрима

след стъпките ни, като сянка верна.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??