Бяло и черно
От писъка ни пръв, млеко засукли,
правата си над майките щом връчим,
купуват ни дрънкулчици и кукли,
обгрижват ни и цял живот се мъчат.
И детството ни светло преминава
в игри край тях под майчините ласки
и някак неусетно възмъжава
в представите ни бъдещето ясно.
Под белите забрадки наш'те майки –
и черни – синове като погребват
по битки, след засади и при хайки –
крило орлово те над нас разперват.
За внуците, за стоката се грижат,
спокойни да сме в клатещото скеле
и раните като вълчица ближат,
сънуват ни във топлото постеле.
По светлото или по тъмни нощи,
жените за мъжете се кахърят.
Замесват хляба ни в брашнени нощви
и рано кравите доят в яхъра.
Една е майката. И все я има
във мислите ни – бели или черни.
Тя бди над нас – любяща и незрима
след стъпките ни, като сянка верна.
© Иван Христов All rights reserved.
