Нека дъждът с молитва не спира,
да преливат реките.
Земята с огън да танцува
и слънце да угасне в планините.
Нека морето стане на пясък,
камъка-кал, скалата на крясък.
Цветята без цвят да останат
и не мед - а олово да дават пчелите.
И черно платно да е небето,
без памет, със сенки от дим
също като битието.
И нека ковчега на Ной да е малък
без място за беса на човека.
© Мария All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
