Нека дъждът с молитва не спира,
да преливат реките.
Земята с огън да танцува
и слънце да угасне в планините.
Нека морето стане на пясък,
камъка-кал, скалата на крясък.
Цветята без цвят да останат
и не мед - а олово да дават пчелите.
И черно платно да е небето,
без памет, със сенки от дим
също като битието.
И нека ковчега на Ной да е малък
без място за беса на човека.
© Мария All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
