Бъди компас в нашествието на мъглата
Бъди светкавица-пътека към безкрая,
далеч от всяко блудно ежедневие.
Не вярвам в рая,
в ада аз не вярвам...
и в сатанинско-божието лицемерие!
Единствено очите ти невинни -
две езера - обител за душата,
са моята неземна истина -
компас в нашествието на мъглата...
Издига те сърцето,
в култ те пак въздига,
примиращо по твоята осанка.
С очи невидими любовно ти намига.
За него слънце си отгледано на сянка.
За него си искрящата магия -
бенгалски огън от подземен пламък,
езици виещ в тъмната стихия.
... Награда - за сърцето си награда!
От спомените стари окосено,
в ливадата им то по теб припада.
© Младен Мисана All rights reserved.
