24.11.2024 г., 20:06

Бъди компас в нашествието на мъглата

486 10 8

Бъди светкавица-пътека към безкрая,
далеч от всяко блудно ежедневие.
Не вярвам в рая,
в ада аз не вярвам...
и в сатанинско-божието лицемерие!
Единствено очите ти невинни -
две езера - обител за душата,
са моята неземна истина -
компас в нашествието на мъглата...
Издига те сърцето, 
в култ те пак въздига,
примиращо по твоята осанка.
С очи невидими любовно ти намига.
За него слънце си отгледано на сянка.
За него си искрящата магия -
бенгалски огън от подземен пламък,
езици виещ в тъмната стихия.
... Награда -  за сърцето си награда!
От спомените стари окосено,
в ливадата им то по теб припада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих предизвика у мен не само естетическо удоволствие, но и сериозни размисли...
    Поздравления, Младене!
  • Благодаря на всички, които коментираха този стих, както и на тези поставили го в Любими
    Бъдете здрави и щастливи, а също и вдъхновени! И нека моят поздрав звучи за вас!:

    https://www.youtube.com/watch?v=kPUxdt1FZRY
  • "Единствено очите ти невинни -
    две езера - обител за душата,
    са моята неземна истина -
    компас в нашествието на мъглата.".
    .Прекрасен емоционален стих! Поздравления, Поете!
  • Нежен лиричен стих с красиви и въздействащи метафори! Поздравления!
  • Много интересно! Замислих се за мъглата в най-широк смисъл!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...