24.11.2024 г., 20:06

Бъди компас в нашествието на мъглата

485 10 8

Бъди светкавица-пътека към безкрая,
далеч от всяко блудно ежедневие.
Не вярвам в рая,
в ада аз не вярвам...
и в сатанинско-божието лицемерие!
Единствено очите ти невинни -
две езера - обител за душата,
са моята неземна истина -
компас в нашествието на мъглата...
Издига те сърцето, 
в култ те пак въздига,
примиращо по твоята осанка.
С очи невидими любовно ти намига.
За него слънце си отгледано на сянка.
За него си искрящата магия -
бенгалски огън от подземен пламък,
езици виещ в тъмната стихия.
... Награда -  за сърцето си награда!
От спомените стари окосено,
в ливадата им то по теб припада.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Този стих предизвика у мен не само естетическо удоволствие, но и сериозни размисли...
    Поздравления, Младене!
  • Благодаря на всички, които коментираха този стих, както и на тези поставили го в Любими
    Бъдете здрави и щастливи, а също и вдъхновени! И нека моят поздрав звучи за вас!:

    https://www.youtube.com/watch?v=kPUxdt1FZRY
  • "Единствено очите ти невинни -
    две езера - обител за душата,
    са моята неземна истина -
    компас в нашествието на мъглата.".
    .Прекрасен емоционален стих! Поздравления, Поете!
  • Нежен лиричен стих с красиви и въздействащи метафори! Поздравления!
  • Много интересно! Замислих се за мъглата в най-широк смисъл!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...