Бъди ми утрото от облачета бели

и делникът ми дъхав и усмихнат,

бъди ми слънчице от ласки заблестели,

вятърът на рамото притихнал.

Бъди звездицата ми, алена в безкрая,

луната - кротнала във шепа от всемира,

бъди ми изгревът, до тебе да мечтая

и залезът в ръце да те побирам.

Светът бъди ми, дивна морска фея,

последен пристан с пръските в прибоя,

вълшебна приказка, която да лелея,

принцеса - ти, аз твой да съм героя.

Бъди ми храм и в сън да те намирам,

светицата - пред теб да коленича,

бъди ми огънче в сърцето да пулсира

и всеки миг със шепнещо - обичам!