Бъди себе си
на моите приятели
От живота не искай ти красиво перо
на калената твоя в ежедневия шапка,
не очаквай на коня удобно седло,
нито Бог да те впише в служебната папка...
Всеки удар посрещай със усмивка и хъс -
имаш шанса да будиш в гнева земетръси,
и когато във раната сложат ти пръст,
стискай зъби, така, че врагът да се въси...
и не питай за утре, имаш целия "днес"
да прегърнеш с очи най-студения камък,
ако вятърът духне в страха ти нощес,
знай, до себе си имаш приятелско рамо.
И дори на бесилка от думи сега
да качат твойта вяра, любов и надежда,
не съди този, който не знае каква
е онази сълза, през която проглеждаш...
Не събуждай омразата, тя е викът,
уловил добротата ти в друга вселена,
хвърляй мигове бели и променяй света,
нека няма в душата ти съвест пленена...
© Михаил Цветански All rights reserved.
