В дни на мъка и страдание,
в дни на теглила безброй,
обсебва ме все по-силното желание
да пропътувам аз света.
С хора нови да се запозная,
в райски кът да ида аз,
далеч от тук, на Хаваите дори,
малко радост да потърся.
Но знам, че ще се върна,
отново ще си дойда у дома
и близките си ще прегърна.
Това е моята съдба!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
