Oct 13, 2007, 4:26 PM

Българска съдба 

  Poetry
746 0 2




В дни на мъка и страдание,
в дни на теглила безброй,
обсебва ме все по-силното желание
да пропътувам аз света.

С хора нови да се запозная,
в райски кът да ида аз,
далеч от тук, на Хаваите дори,
малко радост да потърся.

Но знам, че ще се върна,
отново ще си дойда у дома
и близките си ще прегърна.
Това е моята съдба!

© Цветомира Тинкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??