В дни на мъка и страдание,
в дни на теглила безброй,
обсебва ме все по-силното желание
да пропътувам аз света.
С хора нови да се запозная,
в райски кът да ида аз,
далеч от тук, на Хаваите дори,
малко радост да потърся.
Но знам, че ще се върна,
отново ще си дойда у дома
и близките си ще прегърна.
Това е моята съдба!
© Цветомира Тинкова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
