Българска съдба
В дни на мъка и страдание,
в дни на теглила безброй,
обсебва ме все по-силното желание
да пропътувам аз света.
С хора нови да се запозная,
в райски кът да ида аз,
далеч от тук, на Хаваите дори,
малко радост да потърся.
Но знам, че ще се върна,
отново ще си дойда у дома
и близките си ще прегърна.
Това е моята съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветомира Тинкова Всички права запазени
