May 26, 2015, 9:28 PM

Българска земя 

  Poetry » Other
419 0 7

                                                         Б Ъ Л Г А Р С К А   З Е М Я

 

 

                                                        В купето съм до малкия прозорец.

                                                        Летя към тебе, българска земя.

                                                        Пейзажът щедро страници разлиства,

                                                        писмености древни да чета.

                                                        Опитвам се в следите им изсечени

                                                        най-българското аз да разчета.

                                                        В галоп епохи цели са преминали –

                                                        от траки и от римляни следи.

                                                        След хуни, готи, анти и славини,

                                                        след петвековно робство, в теб звъни

                                                        кръвта до нас дошла от Аспаруха

                                                        и стигнала космични висини.

                                                        В теб гонят се железни коловозите.

                                                        На Хемус влизат в мощните гърди.

                                                        Марица пила свежестта на Рила,

                                                        през Тракия затичана блести...

                                                        Тя пее песен пята от Орфея –

                                                        вечно млада негова сестра

                                                        и вплита се в гласа на Родопсея,

                                                        родил се сред кристални езера.

                                                        В купето съм, а тичам през просторите

                                                        и пак се сливам с родната земя.

                                                        Задъхана обгръщам те в ръцете си

                                                        и все през теб, и все със теб летя...            

                                                     

 

 

                                                          

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мили приятели, благодаря ви за посещението и вниманието:
    Владислав - често виждам името ти на моята страница и това ме радва много, защото и аз чета твоята поезия и се възхищавам.Твоето
    мнение е ценно за мен. Поздрав и лека нощ!
    Кети - благодаря ти за чудесното мнение. Действително за съжаления са тия, които забравят за отечеството си-Приятна вечер!
    Йони - радвам се много на твоето присъствие при мен. Радвам се и на видемото ти напредване в творчеството! Бъди благословена! Лека нощ!
  • Толкова е патриотично, вълнуващо и искрено.Звучи чувството , че си българка. Нека се гордеем за това.
  • Великолепен стих! Тези, които не осъзнават колко силно и дълбоко сме свързани с родната земя, са достойни единствено за съжаление!
  • Доче - Ако съм те вдъхновила за този хубав куплет, съм щастлива, че сме сродни души. Бъди благословена!
    Васе - Борецо за справедливост, ти си ми подкрепа за духа и вдъхновител за творчество.Благодаря те! Поздравление!
    Руми - По- малка моя сестричке,радвам се, че можах да докосна
    най-фините струни на душата ти!Поздравление от сърце и ведър ден!
    Анастасия- Благодаря ти, че разгада идеята ми! Целта ми е да се събу-
    дим всички българи и да повярваме, че България ще я бъди, ако я обичаме.
    Желая на всички нови творчески успех1! Бъдете!!!
  • Стойне, пиша този коментар със сълзи на очите...
    Сякаш видях себе си в това купе, зажадняла да обгърна цялата тази красота, която за миг застана пред очите ми! Благодаря ти за тази невероятна емоция, която ми подари! Сърдечно те поздравявам!
  • В купето съм и те обгръщам с поглед, а в душата си нося българския дух. Изписаните страници прелиствам и шепна тихичко" обичам те, моя българска земя ! Харесах!
  • Макар и от прозореца надзъртала
    земята ни с пътеките нелесни,
    от тъмнината светлина изтръгнала
    в сърцата ще остане като песен...

    Браво за емоцията!
Random works
: ??:??