Българска земя
Б Ъ Л Г А Р С К А З Е М Я
В купето съм до малкия прозорец.
Летя към тебе, българска земя.
Пейзажът щедро страници разлиства,
писмености древни да чета.
Опитвам се в следите им изсечени
най-българското аз да разчета.
В галоп епохи цели са преминали –
от траки и от римляни следи.
След хуни, готи, анти и славини,
след петвековно робство, в теб звъни
кръвта до нас дошла от Аспаруха
и стигнала космични висини.
В теб гонят се железни коловозите.
На Хемус влизат в мощните гърди.
Марица пила свежестта на Рила,
през Тракия затичана блести...
Тя пее песен пята от Орфея –
вечно млада негова сестра
и вплита се в гласа на Родопсея,
родил се сред кристални езера.
В купето съм, а тичам през просторите
и пак се сливам с родната земя.
Задъхана обгръщам те в ръцете си
и все през теб, и все със теб летя...
© Стойна Димова All rights reserved.
