Бюлетин на една съботна утрин
4 и 20:
Гларуси шумно одумват
сгоденото за луната море.
Небето е с бледорозов костюм.
Аскет е сънят ми.
Ставам. Правя кафе.
5 без 10:
До възбог вие уличен пес –
сякаш вълк единак,
сякаш майка почернена...
На балкона отсреща
с прехапан език скърца
празен кафез.
Съседът не спи.
Псува доволно почерпен.
5 и 30:
Пия второ кафе.
Изсветляват дърветата.
Спи вече съседът.
Хърка и псува насън.
Подранил минувач
злобно нарита псето...
Тихо е. Тихо е вън.
6 и 10:
Зад кафеза, през ръждата
ми смига мушкато.
Слънцето вече търкулна
своя алтън.
Ухае на смях и на кипнало мляко.
Светло е, светло е вън.
Само навън.
© Даниела All rights reserved.
Ама понякога има кофти нощи и дни 
