Dec 28, 2021, 8:20 PM

°°°°°

  Poetry
672 0 0

Не казвам, че е невъзможно

Може би просто имам нужда от малко съчувствие
Въпреки че предполагам, че ще помогне,

ако отворя сърцето си за някого
Може да се чувствам малко по-добре,

ако можех само да изчистя съвестта си
Искам да изчезна

Видях как животът ми се извлича на всяка разбита мечта, ще чакам отговор
Така че тази искра в мен може да гори достатъчно ярко, за да ми прави компания

Погледни ме, виж какво е състоянието на съдбата ми, избледнявам
Моето безпокойство, аз съм във война със себе си
Може би някой може да помогне или може би трябва да осъзная, че животът ми се разпада?

Всички чакаме отговор,

но не виждаме знаците,

докато се крием на заден план

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Богданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...