Sep 3, 2007, 10:26 AM

Царица на цветята

  Poetry
745 0 2
Усмихната и крехка, първа
сред всички хубави цветя,
от замъка си тайнствен гледа
царицата, в света една.

Споделя във деня ни  чувства много,
свидетел е на любовта,
дори на тази дума "Сбогом!"
отронва бавно тя  една сълза.

А след това навежда  тъжно,
без глас, снагата си едва,
отнема  болката и бавно
потегля, топли  другите сърца.

Тя Роза се зове от всеки
и свежо дъха аромат.
Царица е и вечно ще ме тегли
омайващия нежен цвят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...