Усмихната и крехка, първа
сред всички хубави цветя,
от замъка си тайнствен гледа
царицата, в света една.
Споделя във деня ни чувства много,
свидетел е на любовта,
дори на тази дума "Сбогом!"
отронва бавно тя една сълза.
А след това навежда тъжно,
без глас, снагата си едва,
отнема болката и бавно
потегля, топли другите сърца. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up