* * *

***

Поглеждам просяка

и бръчките извиват

пътека дългоуха към дома ми.

Под робата му – морен вятър,

смирен се гуши объл заек.

Погубва се разголена тревата –

под стъпките чернее топла гръд.

Нозете цвилят,

впрегната е в рало

умората,

изтръгнала филизите.

Прощава граховото зърно

на дървеното ложе на бедняка:

царкините отдавна са затрити

в листо като весло на лодка.

Дали е замък мрачната илюзия –

мравуняк крехък от трохите?

Из "Каталуния в мислите ми", 2013 г.