* * *

Aug 27, 2013, 11:54 PM

Poetry » Phylosophy

364 0 0

***
Поглеждам просяка
и бръчките извиват
пътека дългоуха към дома ми.
Под робата му – морен вятър,
смирен се гуши объл заек.
Погубва се разголена тревата –
под стъпките чернее топла гръд.
Нозете цвилят,
впрегната е в рало
умората,
изтръгнала филизите. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

* * *

Want to read more?

Random works