Jul 28, 2007, 9:03 PM

Целеустремен

  Poetry
1.1K 0 3
След дълго скитане на воля,
реших, че няма да се моля
и сам в борбата ще се впусна
с амбиция да не изпусна
                                   целта си.

Опитвах в ляво и от дясно,
какво целя ми беше ясно,
въртях се, бих се, блъсках, виках,
намирах пътя, просто скитах
                                    с целта си.

Усмихвах се, протривах лекичко крилото,
и пак се блъсках в стъклото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Проданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....