Целувка...
Път ли, път ли е времето,
навлязло в поредния
остър завой?
Аз съм до теб,
ти си до мен...
Тихичко искам да те събудя,
нежно да те усещам,
за да свършат и пътят,
и времето – точно отмерени.
В пъти. И в миг безвремие.
Плахи, ефирни целувки са.
Недоловимото докосване на устните,
което оставя горещи следи
по тялото...
Толкова, че да стигнат до...
Не го мисли.
Може би всичко ще свърши .
Пътят, времето.
Някога.
И дори не ще успееш
да ме прегърнеш,
просто ме целуни.
И ...толкова.
© Нели All rights reserved.
