Целувка
Разпусни косата си,
ненагледно мое момиче...
Дълга и канелено-пролетна.
Нека е, като вятъра, който
краищата си изтървани догонва.
Ще рони бели цветове денят,
а залезът ще грее кротко, като
виртуално подарена роза.
Огнена...
Ще те помоля да си моята луна тогава.
А аз ще бъда влюбено море за теб
и с прилива ще те помилвам...
Ще ти разкажа всички стари приказки
и с гласа на вълните ще чета
от твоите стихове.
Усмихната, като бяло глухарче
ще разстилаш по мен, топла длан...
Ще стане много тихо,
когато там на хоризонта
... ти
ще ме целунеш.
© Тасо All rights reserved.
