Целувка след целувка
минават секундите заедно.
Сърцата тъгуват...
Ние страдаме.
Как не искам да свърши...
Как искам още малко...
Всичко е толкова кратко...
Всичко така неприятно.
Сега в този
адски час
без теб сама съм аз.
Сега сърцето ми е нащастно,
на болката е така подвластно.
До мен бъди
за още миг поне.
До мен бъди,
погали моето лице...
© Александра Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
