Целувката
Прикована към стола си,
тя седеше пред прозореца.
Не виждаше лицата,
а само някакви обувки.
Тракащи с токчета
или шляпащи в локвите.
Добре различаваше
щастливите крачки
от онези притеснените.
Разпознаваше чиновника
по забързаната крачка.
И пенсионерите –
по тътренето на чехлите.
Познаваше и онези,
спрели за по една цигара.
И другите, чакащи
нетърпеливо на светофара.
Беше най-щастлива,
когато обувките
се повдигаха на пръсти.
И моментът, когато
едната политаше назад.
Как ѝ се искаше
да види целувката.
Но само си я представяше.
И единият ѝ крак
сякаш сам се повдигаше.
Назад.
© Паулина Недялкова
© Паулина Недялкова All rights reserved.
