Паулина_Недялкова (Паулина Недялкова)
31 22
14.10.2021 г., 11:58 ч.

Целувката 

  Поезия
443 2 3

 

Прикована към стола си,

тя седеше пред прозореца.

Не виждаше лицата,

а само някакви обувки.

Тракащи с токчета

или шляпащи в локвите.

Добре различаваше

щастливите крачки

от онези притеснените.

Разпознаваше чиновника

по забързаната крачка.

И пенсионерите –

по тътренето на чехлите.

Познаваше и онези,

спрели за по една цигара.

И другите, чакащи

нетърпеливо на светофара.

Беше най-щастлива,

когато обувките

се повдигаха на пръсти.

И моментът, когато

едната политаше назад.

Как ѝ се искаше

да види целувката.

Но само си я представяше.

И единият ѝ крак

сякаш сам се повдигаше.

Назад.

© Паулина Недялкова

© Паулина Недялкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??