Целувката ми
Птица си в гнездото от спомени.
Гола си. Раздаде си перата...
В дупката, заместила очите ти,
необичайно суха е сълзата.
Как е далече бившето ти близко!
Камбана по следите му и скучно.
Предричаща, желаеща, изискваща,
във обичта му простичко се случваш.
В шепата си искаш да го пазиш
и с устни пясъчни да го целунеш.
Любовта ти идва на талази,
а той в очите ти ще се изгубва.
От теб ще тръгват винаги пътеките
и все начисто почваш да обичаш.
Душата ти - прозорец е за слепите,
а ти във Светлината се заричаш.
В очите ми, си все на осемнайсе
и всеки път душата ми лудува!
Макар и виртуално, хайде, знай си,
че ZEMEDELEC-ът със стих те е целунал!
© Красимир Дяков All rights reserved.
