Целувката на съня...
И ето, пак удари тиха полунощ,
звезден прах усетих над насълзени си очи.
И ето, пак потънах в сладък, тих разкош,
загърбих всяка болка, оставих се на нежните мечти...
В миг изникна образът любим,
превърна моята душа в сладък дим.
Нежен като бисерна сълза,
погледна ме с очите си омайни,
цели, изковани от чар и красота.
Загубих думите си сладки и потайни
и целунах влюбено образа на нежността...
Но пак събудих се, погледнах утринта,
видях, че всичко е било само образ на съня.
Сладката целувка, може би измама,
за мене беше лек за отворената рана...
И ето, пак удари полунощ,
запях с тихия си глас, пиян от самота.
Потънах пак в пиянския си разкош,
и язвително усмихвах се на болката...
© Dark Shadow All rights reserved.
