Целувката на вечността
Навън валеше тих дъждовен прах,
а едно дете се свиваше във църквата,
умиращо от страх.
Трепереше от студ и самота,
огорчаваше го не нещо друго,
а смъртта.
Сега то бе отпуснало ръчички на земята
и се молеше на колене
пред мъничка икона свята:
Моля ти се, мили Боже, помогни ми -
родителите Ти върни ми!
Едра капчица сълза,
падна тежко в мекотата на пръстта.
Земята се пресегна да я вземе,
искаше и мъката в душата на детето да отнеме.
Мигом ярка светлина
сложи край със силен блясък
на настъпилата смъртна тишина.
Тъжната малка душа отвори очи
и те потънаха в букет от топли, галещи лъчи.
Господ бе чул нейните тъжни вопли
и бе дошъл детето си с обич да стопли!
Сирачето повдигна плахо главичка
и подаде на отеца своята малка ръчичка.
Божият син я докосна със меки уста
и възнесе детската душа
при другите цветя,
живеещи във вечността!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
