Целувки в канала
Целувки в канала
Те слагат в скъпи рамки очите си
и карат коли без таван,
стегнали в силна прегръдка телата си,
обсипани с благороден метал.
Забравили мечтите в хотелската стая,
за нови не мислят дори.
Щом стрелките на часовника заспиват,
те плисват лицето си с вода,
а с нея целувките отиват в най-мръсния канал.
И вдигат поглед в гладката повърхност,
и знаят кой е там -
една измачкана реалност,
един ограбен храм.
Те търсят плюшена утеха,
на възел стегнали ръце,
и капки тропат по
най-тъжното мече.
© Мария Чонова All rights reserved.
