Feb 24, 2007, 12:08 AM

Цената

  Poetry
1.1K 0 2

 

Дали не искам аз от него много -

какво в замяна всъщност съм му дал?

Дали ще трябва да си взема сбогом,

с това, което вечно съм мечтал?

 

С него - животът - няма май да можеш,

игри да си играеш дръзко ти

и прекалиш ли, той ще ти наложи,

да се простиш със своите мечти.

 

А аз да се простя с една не искам

и всичко бих направил за това -

сбъдната да я видя - как притискам

във своите ръце твойта ръка!

 

И, Господи, нека животът само

цената си сам да определи,

веднага ще платя - дори до рамо

ръката ми да се изпепели!

 

Не ме е страх и всичко да ме вземе,

и да поиска  моята душа -

аз без да мисля, без да губя време,

без колебание ще кажа твърдо ДА!

           И знаеш ли защо ще го направя -

защото аз не мога без това,

не мога без да чувствам как повтарям,

да милвам нея - Твоята ръка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Власакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...