oki76 (Иван Иванов)
102

Feb 17, 2008, 9:26 AM

Чайка

Poetry » Other

1.4K 0 4

ЧАЙКА

Не искам да си спомням за морето,

за таз вековна, дивна красота.

Понякога сънувам само чайката,

останала след лятото сама.

Морето беше нейната вселена.

Утеха търсеше в простора тя.

Във хората пък търсеше човешкото,

но в хората човешко не видя.

След всяко лято тя сама оставаше.

След всеки залез - пак сама.

Във моя сън крило подаваше,

в замяна аз подадох й ръка.

Морето ще запомня аз със чайката -

като тандем със вечна красота.

Красивото се крие в самотата!

Във силата да бъдеш все сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Като че ли си го писал за мен...Но самотата тежи понякога...Прекрасен стих!!!

2008-02-17T19:58:07+02:00
konche (Криста)

Много хубаво. Не е тъжно, самотно- красиво е.

2008-02-17T13:10:29+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Красивото се крие в самотата.
Поздравления!

2008-02-17T11:04:01+02:00
lips_of_angels (Ем)

Толкова красив стих!Поздрав!

2008-02-17T09:57:50+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0