Feb 17, 2008, 9:26 AM

Чайка 

  Poetry » Other
981 0 4

ЧАЙКА

 

 

Не искам да си спомням за морето,

за таз вековна, дивна красота.

Понякога сънувам само чайката,

останала след лятото сама.

 

Морето беше нейната вселена.

Утеха търсеше в простора тя.

Във хората пък търсеше човешкото,

но в хората човешко не видя.

 

След всяко лято тя сама оставаше.

След всеки залез - пак сама.

Във моя сън крило подаваше,

в замяна аз подадох й ръка.

 

Морето ще запомня аз със чайката -

като тандем със вечна красота.

Красивото се крие в самотата!

Във силата да бъдеш все сама...

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Като че ли си го писал за мен...Но самотата тежи понякога...Прекрасен стих!!!
  • Много хубаво. Не е тъжно, самотно- красиво е.
  • Красивото се крие в самотата.
    Поздравления!
  • Толкова красив стих!Поздрав!
Random works
: ??:??