oki76 (Иван Иванов)
102 2
17.02.2008 г., 9:26 ч.

Чайка 

  Поезия » Друга
980 0 4

ЧАЙКА

 

 

Не искам да си спомням за морето,

за таз вековна, дивна красота.

Понякога сънувам само чайката,

останала след лятото сама.

 

Морето беше нейната вселена.

Утеха търсеше в простора тя.

Във хората пък търсеше човешкото,

но в хората човешко не видя.

 

След всяко лято тя сама оставаше.

След всеки залез - пак сама.

Във моя сън крило подаваше,

в замяна аз подадох й ръка.

 

Морето ще запомня аз със чайката -

като тандем със вечна красота.

Красивото се крие в самотата!

Във силата да бъдеш все сама...

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като че ли си го писал за мен...Но самотата тежи понякога...Прекрасен стих!!!
  • Много хубаво. Не е тъжно, самотно- красиво е.
  • Красивото се крие в самотата.
    Поздравления!
  • Толкова красив стих!Поздрав!
Предложения
: ??:??