Чайка
ЧАЙКА
Не искам да си спомням за морето,
за таз вековна, дивна красота.
Понякога сънувам само чайката,
останала след лятото сама.
Морето беше нейната вселена.
Утеха търсеше в простора тя.
Във хората пък търсеше човешкото,
но в хората човешко не видя.
След всяко лято тя сама оставаше.
След всеки залез - пак сама.
Във моя сън крило подаваше,
в замяна аз подадох й ръка.
Морето ще запомня аз със чайката -
като тандем със вечна красота.
Красивото се крие в самотата!
Във силата да бъдеш все сама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
