Чакай!
Чакай!
И аз спирам.
Няма дни, има ден.
Няма вечери, има вечер,
един безкраен лудешки момент
светът проточен в противоречие -
тихо музикално приличие
притча на съседната маса
демони кротко притихнали
лениво витаят в безопасност.
Преразказано пъстро намигване
на състояли се житейски жаргони -
мълчешком, господарски, само с кимване
суетата се среща с непреклонност.
И съгласие без нагласа
търси дни, а тук има единствено ден -
в еднопосочното време и само за пораснали
ти се запознаваш със мен…
© Ел Асенова All rights reserved.
