Чакай ме
Чакай ме, лято, ще дойда. Залутах се малко,
беше отдавна, но още ме помниш, нали?
Пътят бе дълъг, а времето някак печално
се умълча по последните мои ъгли.
Чакай ме, лято, спусни милостиви къдрици
с мирис на сол като скреж по заспало стъкло.
Още в гласа ми насън пърхат прелетни птици,
още под пръстите стапя се кожа от бронз.
Чакай ме, лято. Отвътре все още е тъмно,
в мен още стискат очи неродени слънца,
но ще изгреят под клепките ириси в жълто,
ще те настигна по босия пясъчен бряг.
Чакай ме, лято. Когато отново сме двама,
пак ще те вкуся по-жадна от юнския дъжд,
пак ще съм Джени, и никога, никога няма
без теб да бързам във старата цъфнала ръж.
© Росица All rights reserved.
